Село Ключ

Ключ е село в Петричка община, намиращо се на 20 км. югозападно от гр. Петрич. Има автобусни връзки с гр. Петрич и съседните подгорски села на всеки час. Разположено е в северните склонове на планината Беласица на надморска височина  около 500 м. През селото тече Ключка река, десен приток на р. Струмешница. През 1958 г. към Ключ е присъединена махала Самуилова крепост. В землището на селото се отглеждат тютюн, заленчуци, лозя, овце.
В Ключ има около 320 къщи, в които живеят 1 170 жители на средна възраст 45 г.
Електрификацията и водоснабдяването на селото е 100 %, а канализацията е изградена до 60%.
Основното (от 1946 г.) училище „Христо Смирненски” е открито през 1915 г. като начално. Културната дейност  се развива в читалище „Гоце Делчев”.
На възвишението Самуилова крепост (на около 5 км. северно от Ключ) е издигнат мемориалният комплекс на цар Самуил (997-1014) и войската му. Върху възвишението Самуилова крепост са открити останки от тракийско селище (III – I в.пр.н.е.) и от средновековно българско селище (IX – X в.), опожарено в края на  X в. В началото на XI в. върху руините е издигнато землено укрепление. По планинските склонове, южно от селото има останки от късноантично укрепление, използвано и през XI в. – едно от звената на Ключката отбранителна система по времето на цар Самуил.
Името на селото произлиза от византийското име на клисурата Клейдион – на български език ключ. Може би за първи път думата „Ключ” („Клидион”) като писмено наименование на точно определено място се споменава от византийския историк Скилица, който описва военните действия между България при цар Самуил и Византия, който пише, че Самуил  „понеже знаел, че императорът Василий II обикновено навлиза през така наречената Кимва Лонг (клисурата по долината на р. Струмешница и Клидион (т.е. Ключ – най-тясното място между планините Беласица и Огражден) решил да укрепи тази теснина и да прегради достъпа до императора” . Археологическите разкопки, проведени през 1970-1976 г. върху терена на т.нар. „Самуилова крепост” установяват наличието на няколко ями с вградени в тях огнища от полуземлянкови жилища. Приема се, че това са характерни славянски жилища от времето на Първото българско царство. Това селище или място (днешната „Самуилова крепост”) е носело името „Куфулница” – гръцка дума, която означава нещо кухо.
Във връзка с подготовката и юбилейното честване на 1300-годишнината от създаването на Българската държава се създава Националният парк-музей „Самуилова крепост”.
От селото започва маркирана пътека до вр. Тумба. В околностите на с. Ключ се намира пещерата Ледника, Маркова скала, историческата местност Гергевче. В района на селото има няколко местности, имената на които са свързани с легендарната Беласишката битка, състояла се на 29.07.1014 г. - местност Кокалица - тук са били костите на Самуиловоте войници; местност Смърдашец, от където се е носела миризмата на телата им; местност Вадиоч - където са изваждани очите им.
През 1913 г.  и 1924 г. в Ключ се заселват българи бежанци от селата Ледово, Горни Порой и  Мътница. Основен поминък на населението остава земеделието.
Типични  местни ястия са: баница, тиквеник, топи-манджа (с домати и др. зеленчуци).
Илинден, но честван по стар стил на 2 август, е храмовият празник (черквата носи името "Св. Илия"). На 20 юли се прави курбан на селото. На Тодоров ден се  организират конни надбягвания. Към местното читалище „Гоце Делчев” има мъжка фолклорна група, тамбурашки състав и детска танцова група.
Телефонен код на с. Ключ: 074202
Пощенски код на с. Ключ: 2899

Село Ключ притежава отличието „ЗЛАТЕН ПЕЧАТ” за УНИКАЛНО ЕВРОПЕЙСКО СЕЛИЩЕ заради древна история и уникално културно наследство, присъдено му от Европейския форум на експертите. Такова имат много европейски градове, сред които Флоренция, Драма, Нахар, Страсбург.

В текста е използвана информация от непубликуваната книга на Симеон Близнаков.