Град Петрич е административен, стопански и културен център на Петричка община. Разположен е в южната част на Петричката котловина, в северното подножие на планината Беласица, на надморска височина около 200 м.
Община Петрич е разположена в южната част на Софийска област и в югозападната част на България на площ 650 000 дка. На североизток граничи с община Сандански, а на север - с община Струмяни. На запад и на юг са държавните граници - съответно с Македония и Гърция.
През града тече р.Луда Мара, а река Струмешница огражда землището му от север.
В северното и югоизточното подножие на възвишението Гяур калеси (крепост на българката) южно от Петрич, са открити останки от антично селище (в м.Горни баир) и от махала от античността и късното средновековие. Върху Гяур калеси се намират руините на средновековната крепост, съществувала през V – VI в. и през XI – XIV в., чийто разцвет е през XIII – XIV век. Крепостната стена е с дебелина 1,80 м, градена е от грубо обработени камъни, споени с бял хоросан, на места и с червен. Крепостта е защитавала средновековния Петрич, разположен в подножието й.
Предполага се, че името на града произлиза от гръцката дума πέτρα („камък”). Петрич и районът му са завоювани от турците в края на XIV век, най-вероятно около 1382 г. и градът става османски административен и военен център. Основен поминък на населението през XIV – XIX век е земеделието (пшеница, ориз, царевица, памук, сусам, зеленчуци, овощия).
До края на XIII век в Петрич преобладава турското население. През XIX век в Петрич е имало метох на Рилския манастир. През 1857 г. е построена църква „Успение Богородично”, а през 1868 г. – църквата „Св. Никола”. Около 1868 г. в Петрич е основано българско общество, прераснало по-късно в Петричка българска община.
През 1873 г. общината открива в частна къща в махала Мартин килийно училище с учител Агапий Войнов (през 1876 г. закрито). С печата на Петричкия казалийски съвет е подпечатано Обръщението на македонските българи до Великите сили да не ги откъсват от общото отечество България (20 май 1878 г.).
Град Петрич е освободен от османско иго на 27 октомври 1912 г. от четата на Никола Парапанов. Голяма част от турското население се изселва. През 1913 – 1925 г. в града се заселват много български бежански семейства от Вардарска и Егейска Македония. През 1920 г. Петрич става център на Петрички окръг.
Петрички говор – разновидност на българския език.
Морфологични особености на Петричкия говор са: членно окончание –о за имената от м.р.ед.ч. – брегò, градò, белийò; членно окончание –то за съществителните имена за м.р. мн.ч. – волòвето; форми за мн.ч. – дèнове (дни); образуване на бъдеще време с частица ке – ке копам; повторителни глаголи от типа изпèквам (изпичам); заповедни форми за мн.ч. като вадèйте, наберèйте, запалèйте; страдателни причастия от типа б╒ен (бит), скр╒ен (скрит), засèйан (засят); минали причастия от типа влèгнал, влèгол (влязал); местоимения йас (аз), он, онà, онò, они (той, тя, то, те), й (ги), них (тях), н╒хен (техен) и др.
Лексикални особености на Петричкия говор: б╒ба (патица), бръкадàн (качамак), влàкно (косъм), вàркам (бързам), гýга (царевичен кочан със зърна), дим (пушек), дудàк (устна), зглàвница (възглавница), йýжина (следобедна закуска), кр╒вим (куцам), к╒нем (късам), кèрка (дъщеря), мурèйка (черница), лубен╒ца (диня), мàчка (котка), миш (мишка), мачарòк (котарак), обрàс (буза), пипòн (пъпеш), ще (гвоздей) и т.н.
