Етнография

С новогодишно-коледната група обичаи в Петрич се свързват карнавалните шествия и русалийските игри. От данните, които М. Арнаудов дава за русалиите от XIX и XX век става ясно, че тези игри са се провеждали през така наречените „погани” (мръсни) дни от Коледа до Богоявление (Водици). Русалиите съставлявали дружини от 20-60 момци. Те никога не газели вода, не влизали в къща, където има бременна жена или мъртвец. Никога не ходели сами, а винаги по двойки, за да се пазят взаимно от зли духове. Затова и в танците им изобилстват движения с ръцете и сабите, като че ли се пазят от въображаем противник. Винаги са били посрещани с големи почести. Целта на русалийските игри в миналото е била прогонването на злите духове, за здраве и събиране на средства за построяване на черкви, училища, чешми, мостове и др.
В настоящето, когато мистичната и магическата им функция е отпаднала, русалийските игри придобиват зрелищен характер.
Днес в Петрич и селата в района русалийските игри се съчетават с кукерско шествие и представляват единен карнавален празник, наречен "Сурва", който се провежда на 1 януари.
Подготовката за Сурва започва около месец преди празника, а приготвянето на костюмите се пази в пълна тайна.
В Петрич станчинарите са облечени целите в кожи, обърнати с козината навън. През кръста са препасани с колани, на които са окачени звънци - джангърлаци, в ръцете държат тояги или дървени саби, обуват гумени или свински цървули, които са с козината навън.
Костюмът пък на франгалиите се състои от бели ризи без украса и бели тесни памучни гащи. Обличат чепкен - елек с „крила", богато украсен с черен гайтан, пайети, сърма. Носят бяла плисирана фустанела - франга, с 60-120 клина (плисета); опасват се с червен вълнен пояс. На главата слагат калпак с плитко конусовидно дъно, от едната страна на който се пришива триъгълна кърпа. На краката слагат шарени чорапи или бели калци до над коляното, обшити с гайтан.
Момите са облечени в типичната за този край бяла сая с къси ръкави; бяла риза - кошуля, с везани ръкави и поли, червен прегач, колан от вълнена тъкан. Забраждат се с бели или червени шамии.
Облеклото на арапите се състои от бели панталони и куртки или от цял гащеризон и желязна каска с два големи биволски или еленски рога отгоре. Лицето е намазано с олио, нацапано със сажди, тъй че блестят само зъбите.
Непосредствената подготовка за Сурва се прави на 31 декември вечерта, когато за последен път се преиграват всички хора и игри. На 1 януари рано сутринта - „на развиделяване" - всички станчинари и франгалии  се  обличат  вкъщи.   Първи   на  мегдана се появяват водача със зурнаджиите и тъпанджията. Те започват да свирят „русалийския сигнал", „Алай" и Франгалийското", докато се събере цялата група.
Групата тръгва из улиците на своя квартал да обикаля къщите като същевременно играят в ритъма на музиката и звуците на джангърлаците.
На този ден франгалиите и станчинарите са добре дошли във всеки дом. В някои къщи: домакините изваждат в двора или на улицата маса, на която са подредени баница, баклава, ракия, вино, разсол от кисело зеле и др. Стопанинът плаща на балтаджията (или булката) и си поръчва хоро. Ако стопанинът е по-стар, това е най-често „Гайда-аваси" - бавно и тежко македонско хоро, ако е по-млад - „Ширто", „Кавраки Лено" и др.
След като обиколи всички къщи на квартала, дружината се отправя към центъра на града, към площада. Това е най-престижното място на карнавалното шествие. Публиката от целия град оценява коя група е „най-голяма, най-красива, най-майсторски изпълнява хората". Затова всяка група чрез арапите и гяволите се стреми да завземе повече място от площада.
Назначава се компетентно жури, което оценява изпълненията им.
Петрич със своите станчинарски групи от кварталите „Дълбошница", „Виздол", „Шарон", „Поляните" и др. е красноречив пример за неизкоренената жизненост на русалийските и карнавалните игри в тази част на България. През последните 50 години франгалиите и станчинарите бяха ту забранявани и отричани (1977-1980), ту възхвалявани. Въпреки многобройните счупени зурни и спукани тъпани през годините, днес в Петрич има около 11 запазени и действащи франгалийски групи.